18 oct 2007, 8:27

Заключени криле

  Poesía
828 0 10

Птица,
а очите й
все в небето,
понякога покрито с облаци -
бели, сиви или черни.
- Какво ли е
да си сред тях?
Друг път
то е ясно,
лазурно синьо,
безбрежно.
Иска й се
да бъде
там,
да се извиси високо,
високо...
Да се рее в простора,
да усети ласката
на вятъра,
топлината на слънцето.
Но не може...

Птица
гледа тъжно небето -
криле, заключени
в клетка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ПРизнавам че стихът ти ме просълзи...Изживях го..с цялата си същност..златни ръце имаш Ласка...Поздрави!!!
  • Прекрасна си Ласка!
    С доброта и нежност е пропито
    твоето стихотворение. С много обич.
  • И за мен птица е синоним на свобода!Та те са симвил на свободата,наистина е нередно да са в клетки!
  • Усмивки! Понякога те казват повече от нужното...
  • И в тъгата си ласкава, Ласка...браво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...