21.08.2007 г., 12:16

ЗАКЛЮЧЕНО

Поезия

1.2K 0 7

Заключено...

Сърцето ми заключено остана,
а аз навън стоя...
загубила съм ключа.
Излезе ти,
затвори вътре любовта,
сега сама е...
няма кой да и отключи.

Сърцето ми изсъхва в самота,
как друг да пусна,
щом изгубила съм ключа.
Дори и белите коси на старостта
да забравя не ще ме научат.

Сърцето ми заключено остава
и всеки удар като клетва звучи.
Проклина ме...
че част от тебе още пазя,
че ключът още на врата ти виси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

krem.georgieva (Кремена Неделчева)

защо най-красивите стихове са тъжни...

2007-08-21T17:03:20+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много тъжен стих....
Но много хубав!!!
Поздрав!

2007-08-21T14:27:55+03:00
zelenina_34 (Маги)

Просълзи ме!Поздрав за чудесния стих!!!!

2007-08-21T13:23:17+03:00
Зои (Живка Иванова)

Ако си струва човека, намери сили в себе си да се бориш и не да си вземеш ключа, а да вземеш ключа от неговото сърце.Ако не все някъде някой копнее за сърце което да обича така силно и всеотдайно и да превърне мечтите в реалност.Важното е да бъдеш силна и да вървиш напред, пък каквото ще да става!Пожелавам ти щастие!

2007-08-21T13:15:14+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

...да забравя не ще ме научат!Много вярно!
Браво!!!Поздрав!!!

2007-08-21T12:48:56+03:00