21 авг. 2007 г., 12:16

ЗАКЛЮЧЕНО

Поэзия

1.2K 0 7

Заключено...

Сърцето ми заключено остана,
а аз навън стоя...
загубила съм ключа.
Излезе ти,
затвори вътре любовта,
сега сама е...
няма кой да и отключи.

Сърцето ми изсъхва в самота,
как друг да пусна,
щом изгубила съм ключа.
Дори и белите коси на старостта
да забравя не ще ме научат.

Сърцето ми заключено остава
и всеки удар като клетва звучи.
Проклина ме...
че част от тебе още пазя,
че ключът още на врата ти виси.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

krem.georgieva (Кремена Неделчева)

защо най-красивите стихове са тъжни...

2007-08-21T17:03:20+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много тъжен стих....
Но много хубав!!!
Поздрав!

2007-08-21T14:27:55+03:00
zelenina_34 (Маги)

Просълзи ме!Поздрав за чудесния стих!!!!

2007-08-21T13:23:17+03:00
Зои (Живка Иванова)

Ако си струва човека, намери сили в себе си да се бориш и не да си вземеш ключа, а да вземеш ключа от неговото сърце.Ако не все някъде някой копнее за сърце което да обича така силно и всеотдайно и да превърне мечтите в реалност.Важното е да бъдеш силна и да вървиш напред, пък каквото ще да става!Пожелавам ти щастие!

2007-08-21T13:15:14+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

...да забравя не ще ме научат!Много вярно!
Браво!!!Поздрав!!!

2007-08-21T12:48:56+03:00