Заключи ме, щом така го искаш.
Забрани ми към друг да поглеждам.
Да съм само твоя одалиска,
да ме гледаш гневно, изпод вежди,
ако види ми лицето мъж случаен.
Да съм твоя сянка най-покорна.
Лъч в живота ти - красив, нетраен.
Да съм ти наслада неуморна.
Някой ден навярно ще се питаш
колко можеш да ме притежаваш...
Със сърма́ и зла́то да ме китиш,
пак самотен без любов оставаш.
Моята душа е като птица.
Тя гнездо не вие по принуда
и не пее за торба жълтици...
Търси си Небе и светло чудо...
© Нина Чилиянска Всички права запазени