22.08.2012 г., 14:42

Заключвам се...

541 0 1

Заключвам се да подредя  дома си,

 наситена на думи и понятия,

 измислени от самозваните величия,

под  шатъра окърпен на историята.

 

Светът е хванат в страхове

от сшити с гнил конец закони.

В кошмарите, понасяни с бездушие,

лишен от свобода и воля,

 

 той неподозиращо въздига  злото.

 Затънал сред плачевно задоволство,

 не е за вярване, но мъката избира,

пред страховете от самия страх...

 

Ако успее Слънцето да стигне,

би угасил и него безпощадно,

 за леснина да увери дори и Бог,

 че е обречен и съдбовно неспасяем.

 

Излизам безучастно от играта,

залутана пред  рафтовете с ценности...

 А там във прах любов немее,

 забравена и вече непотребна.

 

До сетен дъх грижливо ще я браня,

макар че е отритната и унизена,

Ще я почистя и ще ù се радвам дълго,

 когато съм от зимата  сразена.

 

... До нея пепелей приятелство.

Многогодишно, предано и ценно,

но то изтлява от предателства...

В далечен ъгъл го изпращам.

 

Останаха роднинските ми  връзки.

Без повика в кръвта, но със враждa.

Любов и грижи няма, а делба...

С един замах и тях премахвам.

 

А рафтовете празни опустяват...

Домът от сивота немее...

Но пазя многоликата надежда.

Подреждам и разбирам, че живея.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • бЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА И СЪПРИЧАСТИЕТО!ПОЗДРАВИ!ЗАГОРА

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...