8.11.2012 г., 12:29

Закономерно

1.3K 0 4

Предаваш ли, предателство те чака.
Продаваш ли  - и теб ще продадат.
Само тишината ще заплаче в мрака,
щом във шепа лед затвори те светът.

 

Дълго в здрача сянка ще се скиташ.
И в хляб и вино, хинин ще ти горчи.
И в ада леден студ ще те проклина,
види ли сълзите в лъжливите очи.

 

В зъбери ще виснат облаци над тебе.

В блата потъва всеки стрък трева.
Сънно още, слънце в утро ще отгледа
за тебе невъзможна  - капчица роса.

 

Във любов ще плуваш, за обич жаден.
Сред хора ще бродиш сам в тъмнина.
Сред чуждата радост стонът ти жален
ще катери сам висока планина.

 

И когато в крайно малко кътче синева
името ми блесне - пурпурно червено,
знай, че няма да съм аз това.
А сърцето ми - от тебе наранено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Морско конче Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Токсин! Сега се върнах към първото си тук стихотворение и видях чудесното ти пожелание.Нека да не са по-малко красивите искри в твоите очи!
  • Има и други закономерни неща, звездоброецо! Докато свят светува, любовта ще тържествува! И понеже стана на въпрос, че новата година носи нов късмет (а и си ми обещал нещо), аз ти пожелавам още от първия й ден да се изсипят пред теб 2013 причини да заблестят звезди в погледа ти!

    "Луна" наричаш нощното светило,
    но аз й казвам "небесен изумруд,
    разцъфнал сред звездици лекокрили
    и дръзнал да посее в мойта гръд
    очакване за нещо неизбежно -
    за арфа, северно сияние, покой".
    Във будоарите на твойта нежност
    тъгата няма място, Звездоброй!
  • Благодаря - опитвам се
  • Пиши!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...