Закономерно
Предаваш ли, предателство те чака.
Продаваш ли - и теб ще продадат.
Само тишината ще заплаче в мрака,
щом във шепа лед затвори те светът.
Дълго в здрача сянка ще се скиташ.
И в хляб и вино, хинин ще ти горчи.
И в ада леден студ ще те проклина,
види ли сълзите в лъжливите очи.
В зъбери ще виснат облаци над тебе.
В блата потъва всеки стрък трева.
Сънно още, слънце в утро ще отгледа
за тебе невъзможна - капчица роса.
Във любов ще плуваш, за обич жаден.
Сред хора ще бродиш сам в тъмнина.
Сред чуждата радост стонът ти жален
ще катери сам висока планина.
И когато в крайно малко кътче синева
името ми блесне - пурпурно червено,
знай, че няма да съм аз това.
А сърцето ми - от тебе наранено.
© Морско конче Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ти Токсин! Сега се върнах към първото си тук стихотворение и видях чудесното ти пожелание.Нека да не са по-малко красивите искри в твоите очи!
-
Има и други закономерни неща, звездоброецо! Докато свят светува, любовта ще тържествува! И понеже стана на въпрос, че новата година носи нов късмет (а и си ми обещал нещо), аз ти пожелавам още от първия й ден да се изсипят пред теб 2013 причини да заблестят звезди в погледа ти!
"Луна" наричаш нощното светило,
но аз й казвам "небесен изумруд,
разцъфнал сред звездици лекокрили
и дръзнал да посее в мойта гръд
очакване за нещо неизбежно -
за арфа, северно сияние, покой".
Във будоарите на твойта нежност
тъгата няма място, Звездоброй! -
Благодаря - опитвам се
-
Пиши!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
