8 нояб. 2012 г., 12:29

Закономерно 

  Поэзия » Другая
1050 0 4

Предаваш ли, предателство те чака.
Продаваш ли  - и теб ще продадат.
Само тишината ще заплаче в мрака,
щом във шепа лед затвори те светът.

 

Дълго в здрача сянка ще се скиташ.
И в хляб и вино, хинин ще ти горчи.
И в ада леден студ ще те проклина,
види ли сълзите в лъжливите очи.

 

В зъбери ще виснат облаци над тебе.

В блата потъва всеки стрък трева.
Сънно още, слънце в утро ще отгледа
за тебе невъзможна  - капчица роса.

 

Във любов ще плуваш, за обич жаден.
Сред хора ще бродиш сам в тъмнина.
Сред чуждата радост стонът ти жален
ще катери сам висока планина.

 

И когато в крайно малко кътче синева
името ми блесне - пурпурно червено,
знай, че няма да съм аз това.
А сърцето ми - от тебе наранено.

© Морско конче Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти Токсин! Сега се върнах към първото си тук стихотворение и видях чудесното ти пожелание.Нека да не са по-малко красивите искри в твоите очи!
  • Има и други закономерни неща, звездоброецо! Докато свят светува, любовта ще тържествува! И понеже стана на въпрос, че новата година носи нов късмет (а и си ми обещал нещо), аз ти пожелавам още от първия й ден да се изсипят пред теб 2013 причини да заблестят звезди в погледа ти!

    "Луна" наричаш нощното светило,
    но аз й казвам "небесен изумруд,
    разцъфнал сред звездици лекокрили
    и дръзнал да посее в мойта гръд
    очакване за нещо неизбежно -
    за арфа, северно сияние, покой".
    Във будоарите на твойта нежност
    тъгата няма място, Звездоброй!
  • Благодаря - опитвам се
  • Пиши!
Предложения
: ??:??