Закъсня!
а те чаках... чаках и плаках,
подарих ти любов, ти отвърна с тъга,
сълзите пареха в мрака...
А как копнеех само да те видя
и да протегна свойте две ръце,
да те погаля и да си отида...
... но всичко просто невъзможно бе...
Ти закъсня, ужасно закъсня...
за срещата последна може би,
а можеше със теб да се обичаме,
но няма смисъл, всичко забрави...
Съдба била е любовта,
не съжалявам - тъй било е писано,
обич и тъга, а наште две сърца
разделени - тъй сме си орисани.
Закъсня, ужасно закъсня...
Чаках, плаках, но всичко приключи,
любовта си остана просто мечта -
друго няма какво да се случи.
08.03.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Всички права запазени