Закъсня, ужасно закъсня,
а те чаках... чаках и плаках,
подарих ти любов, ти отвърна с тъга,
сълзите пареха в мрака...
А как копнеех само да те видя
и да протегна свойте две ръце,
да те погаля и да си отида...
... но всичко просто невъзможно бе...
Ти закъсня, ужасно закъсня...
за срещата последна може би,
а можеше със теб да се обичаме,
но няма смисъл, всичко забрави... ...