Провокирано от:
Ти искаше – станах богиня,
но в храма на свойте мечти.
Влюбих се толкова в синьото,
че виждах вече с чужди очи.
Смехът ми бе този – на другите,
плачът стана техния плач.
Загубих криле, криле пеперудени
и светлото сменях за здрач.
Не знаех, приличах на всичките,
живеех единствено в техния свят.
Чувах само гласа на вълчиците ...