Anita765 (Ани Монева)
296 11762
28.10.2009 г., 13:00 ч.

Закъснях за съня ти 

  Поезия
1202 0 22

Провокирано от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=190147#comments

 

Ти искаше – станах богиня,

но в храма на свойте мечти.

Влюбих се толкова в синьото,

че виждах вече с чужди очи.

 

Смехът ми бе този – на другите,

плачът стана  техния плач.

Загубих криле, криле пеперудени

и светлото сменях за здрач.

 

Не знаех, приличах на всичките,

живеех единствено в техния свят.

Чувах само гласа на вълчиците

и пеех песните с техния глас.

 

Когато замръкнах сред сенките

и усетих студените им ръце,

си спомних, погледнах към себе си -

в суетата  си нямах вече лице.

 

А някъде друга пътека е имало,

до нея - изграждан дълго  подслон

и ти, който от чакане свил си се,

превърнал съня си по мене във стон.

 

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??