Закъснях за съня ти
Провокирано от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=190147#comments
Ти искаше – станах богиня,
но в храма на свойте мечти.
Влюбих се толкова в синьото,
че виждах вече с чужди очи.
Смехът ми бе този – на другите,
плачът стана техния плач.
Загубих криле, криле пеперудени
и светлото сменях за здрач.
Не знаех, приличах на всичките,
живеех единствено в техния свят.
Чувах само гласа на вълчиците
и пеех песните с техния глас.
Когато замръкнах сред сенките
и усетих студените им ръце,
си спомних, погледнах към себе си -
в суетата си нямах вече лице.
А някъде друга пътека е имало,
до нея - изграждан дълго подслон
и ти, който от чакане свил си се,
превърнал съня си по мене във стон.
© Ани Монева All rights reserved.
