Закъснял дъжд...
Закъснял дъжд...
Земята дъжд сънува.
Вятърът я рони.
Очите ми -
ръждиви от очакване.
А мислите, като коне,
от бяс подгонени,
препускат
в лабиринтите на мрака.
Камшичено
свистят въпросите.
Бичуват с писъци
сълзите ми.
Под тропот на копита.
В транс.
Изпросени,
търкулнаха се две звезди.
Целунаха косите ми.
И чакан дъжд
в очите ти възкръсна.
За първи път.
Когато мълком
си отивам.
Луната
облаците беси,
бели прошки пръсва.
Но късно е.
За първи път
далеч от теб заспивам.
07.05.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
