Sep 1, 2008, 10:25 AM

Закъснял дъжд... 

  Poetry » Love
1677 0 43
 

  Закъснял дъжд...

 

 

Земята дъжд сънува.

Вятърът я рони.

Очите ми -

ръждиви от очакване.

А мислите, като коне,

от бяс подгонени,

препускат

в лабиринтите на мрака.

Камшичено

свистят въпросите.

Бичуват с писъци

сълзите ми.

Под тропот на копита.

В транс.

Изпросени,

търкулнаха се две звезди.

Целунаха косите ми.

И чакан дъжд

в очите ти възкръсна.

За първи път.

Когато мълком

си отивам.

Луната

облаците беси,

бели прошки пръсва.

 

Но късно е.

За първи път

далеч от теб заспивам. 

 

 

07.05.2008 г.

 

 

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??