Закъснял дъжд...
Закъснял дъжд...
Земята дъжд сънува.
Вятърът я рони.
Очите ми -
ръждиви от очакване.
А мислите, като коне,
от бяс подгонени,
препускат
в лабиринтите на мрака.
Камшичено
свистят въпросите.
Бичуват с писъци
сълзите ми.
Под тропот на копита.
В транс.
Изпросени,
търкулнаха се две звезди.
Целунаха косите ми.
И чакан дъжд
в очите ти възкръсна.
За първи път.
Когато мълком
си отивам.
Луната
облаците беси,
бели прошки пръсва.
Но късно е.
За първи път
далеч от теб заспивам.
07.05.2008 г.
© Гергана Шутева All rights reserved.
