Моя закъсняла любов,
като пролет след безкрайна зима,
как да не повярвам в теб -
виж, кокичета има!
Не ме кори с поглед сведен, че пия жадно,
сякаш упоен, от устните ти топли
сетната надежда.
Ела... седни до мен,
подай ръката си
тъй нежна!
© Иван Иванов Всички права запазени