Закъсняла любов
Закъсняла любов надвисна над мене,
като гръм, като буря в открито море.
Дойде и не пита, иска всичко да вземе,
какво ли остана от моето сърце.
Като малко дете отваря очи,
поглежда дяволито, вече измислило беля,
но аз съм момиче, дори на четиридесет,
и в момента изобщо не ми е до игра.
Прегърна света ми и слънцето грейна,
в сърцето ми влезе, и гори ме, гори,
пред мен се отвори вълшебна вселена,
в която бих влязла с затворени очи.
Дълг и любов се преплитаха в мене,
закъсняла любов, защо, за кога
и уж я няма, а в сърцето ми се свила,
и кърви от болка, и не спира, и не спира.
Моя любов, закъсняла, неочаквана,
осъзната милувка на моята съдба,
прости ми, ако съм те наранила,
че аз на себе си, едва ли ще простя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Сиси Всички права запазени
