Закъсняла любов
Закъсняла любов надвисна над мене,
като гръм, като буря в открито море.
Дойде и не пита, иска всичко да вземе,
какво ли остана от моето сърце.
Като малко дете отваря очи,
поглежда дяволито, вече измислило беля,
но аз съм момиче, дори на четиридесет,
и в момента изобщо не ми е до игра.
Прегърна света ми и слънцето грейна,
в сърцето ми влезе, и гори ме, гори,
пред мен се отвори вълшебна вселена,
в която бих влязла с затворени очи.
Дълг и любов се преплитаха в мене,
закъсняла любов, защо, за кога
и уж я няма, а в сърцето ми се свила,
и кърви от болка, и не спира, и не спира.
Моя любов, закъсняла, неочаквана,
осъзната милувка на моята съдба,
прости ми, ако съм те наранила,
че аз на себе си, едва ли ще простя.
© Сиси Сиси All rights reserved.
