Закъсняла Любов
Закъсняла Любов
Закъсня, Любов, но дойде при мен,
а аз те чаках, чаках ден след ден.
Дойде почука ти на моята врата,
млада, красива девойка една.
Идваш сама, няма я моята Съдба,
а аз не съм сам, с Тъга и Самота.
Ти влез, а вие идете си веднага,
при мен отново дойде тя, Любовта!
Красива си, усмихваш се така,
сякаш никога не си си тръгвала.
Седни до мен, а аз ще те прегърна,
хубавите спомени от някога ще върна!
Като морска сирена си красива,
очите сини, косата като на самодива!
Прегръщам те любов макар и закъсняла,
аз те дочаках, сега сякаш си по-зряла!
Нищо че в косата ми има вече сребро,
важно е сърцето,там ми е златото.
Ела при мен ,подай ми твоята ръка,
да бъдем заедно до края на Живота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени