Закъсняла Любов

Закъсня, Любов, но дойде при мен,

а аз те чаках, чаках ден след ден.

Дойде почука ти на моята врата,

млада, красива девойка една.

Идваш сама, няма я моята Съдба,

а аз не съм сам, с Тъга и Самота.

Ти влез, а вие идете си веднага,

при мен отново дойде тя, Любовта!

Красива си, усмихваш се така,

сякаш никога не си си тръгвала.

Седни до мен, а аз ще те прегърна,

хубавите спомени от някога ще върна!

Като морска сирена си красива,

очите сини, косата като на самодива!

Прегръщам те любов макар и закъсняла,

аз те дочаках, сега сякаш си по-зряла!

Нищо че в косата ми има вече сребро,

важно е сърцето,там ми е златото.

Ела при мен ,подай ми твоята ръка,

да бъдем заедно до края на Живота!