rudin (Иван Христов)
865 1445
7.11.2009 г., 0:44 ч.  

Закъсняла любов 

  Поезия » Оди и поеми
1781 0 20

 

Вървя през праскова градина,

приятелко от младини!

Аз знам, че тук си се родила,

уханна праскова бе ти.

 

Години скриха безвъзвратно

в мъгла войнишката любов,

но все ме връщаше обратно

към теб първичният и зов.

 

Ти бе възкръснала в стиха ми -

държа аз книжката в ръка,

а мойте стъпки в калдъръма

кънтят след толкова лета

 

в които рядко ме вестяха

гласът ти, говора ти тих...

Днес търся родната ти стряха,

нечакан, тук се появих,

 

като грешник да се покая,

а ти - добра -да ми простиш,

на дните в залеза накрая

сърцето ми да утешиш.

 

По име срещнатите питах

за теб всред стихналата глъч,

но само възрастна женица

си спомни светлия ти лъч.

 

Ти бе починала отдавна...

А аз по пътища вървях.

В селцето връщам се безславно

за да изкупя своя грях.

 

Навярно ревностно си крила

от всички нашата любов -

съдба нелека, извисила

звездата твоя на възбог.

 

Едно момиченце невръстно

съвсем останало само -

венчило с другиго под кръста

не ти е писано било.

 

Това момиче наследило

чертите твои, скрит копнеж

и току виж, че е пленило

сърце на друг един младеж.

 

Дано пък то не се размине

с онази, истинска любов -

войник през селото да мине,

но да остане тук до гроб!...


Далеч извисили са гребен

в небето Сините скали.

Като награда след молебен

над рая прасковен вали.


От камък с име издълбано

ме гледат питащи очи.

Светът напуснала си рано.

Не ме дочака. И горчи...


Полагам в твоята могила

най-хубавите стихове.

И обич - воинска и силна,

с венец от скални върхове! 


24.09.2008г.

с. Гавраилово, Сливенско 

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??