Закъсняла любов
Вървя през праскова градина,
приятелко от младини!
Аз знам, че тук си се родила,
уханна праскова бе ти.
Години скриха безвъзвратно
в мъгла войнишката любов,
но все ме връщаше обратно
към теб първичният и зов.
Ти бе възкръснала в стиха ми -
държа аз книжката в ръка,
а мойте стъпки в калдъръма
кънтят след толкова лета
в които рядко ме вестяха
гласът ти, говора ти тих...
Днес търся родната ти стряха,
нечакан, тук се появих,
като грешник да се покая,
а ти - добра -да ми простиш,
на дните в залеза накрая
сърцето ми да утешиш.
По име срещнатите питах
за теб всред стихналата глъч,
но само възрастна женица
си спомни светлия ти лъч.
Ти бе починала отдавна...
А аз по пътища вървях.
В селцето връщам се безславно
за да изкупя своя грях.
Навярно ревностно си крила
от всички нашата любов -
съдба нелека, извисила
звездата твоя на възбог.
Едно момиченце невръстно
съвсем останало само -
венчило с другиго под кръста
не ти е писано било.
Това момиче наследило
чертите твои, скрит копнеж
и току виж, че е пленило
сърце на друг един младеж.
Дано пък то не се размине
с онази, истинска любов -
войник през селото да мине,
но да остане тук до гроб!...
Далеч извисили са гребен
в небето Сините скали.
Като награда след молебен
над рая прасковен вали.
От камък с име издълбано
ме гледат питащи очи.
Светът напуснала си рано.
Не ме дочака. И горчи...
Полагам в твоята могила
най-хубавите стихове.
И обич - воинска и силна,
с венец от скални върхове!
24.09.2008г.
с. Гавраилово, Сливенско
© Иван Христов All rights reserved.
