22.07.2019 г., 15:02

Закъсняла среща

1.9K 8 10

 

 

Сгрешили сте жената, господине…

Да, аз живея в тази скромна къща.

Приличам Ви на някого от миналото?..

Възможно е... Но вече не съм същата...

 

Момичето от някога го няма...

Отиде си. Изчезна. И умря.

Не вярвам вече в любовта голяма.

Нито във принцове. Ни в чудеса.

 

Сега съм друга, много по-различна.

За любовта платила съм цената.

Студена съм, скептична и цинична...

За себе си дори съм непозната.

 

Не казвай, че си търсил само мен

в прегръдките на хилядите други...

Едва сега от мен си впечатлен…

Тъй късно е... Отдавна ме изгуби...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така се получава понякога. Хубаво си го казала, Ваня!
  • Благодаря ви от сърце, Красимир и Ирина, за споделените впечатления! А на теб, Ирина, благодаря за топлите думи, но аз просто си пиша, както го усещам и нямам претенции за майсторство! Усмихнат да е денят ви!
  • Хубав отговор.....със шамар накрая,Ваня!Знаеш ли ,няколко пъти съм го преживяла същото,но тоя "шамар" не е удоволетворение!!Не напразно съм те споменала в последния си стих,колко прекрасно пишеш,но ти не го видя....
  • Всеки се променя и всеки заслужава своя шанс, защото този миг не е онзи от миналото. Харесах!
  • Благодаря ви сърдечно за споделеното мнение, Ангелче, Краси, Райне, Шеф, Ирен, Мариана, Мария и Доре! Усмихнат и слънчев да е денят ви!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...