22.07.2019 г., 15:02

Закъсняла среща

1.8K 8 10

 

 

Сгрешили сте жената, господине…

Да, аз живея в тази скромна къща.

Приличам Ви на някого от миналото?..

Възможно е... Но вече не съм същата...

 

Момичето от някога го няма...

Отиде си. Изчезна. И умря.

Не вярвам вече в любовта голяма.

Нито във принцове. Ни в чудеса.

 

Сега съм друга, много по-различна.

За любовта платила съм цената.

Студена съм, скептична и цинична...

За себе си дори съм непозната.

 

Не казвай, че си търсил само мен

в прегръдките на хилядите други...

Едва сега от мен си впечатлен…

Тъй късно е... Отдавна ме изгуби...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така се получава понякога. Хубаво си го казала, Ваня!
  • Благодаря ви от сърце, Красимир и Ирина, за споделените впечатления! А на теб, Ирина, благодаря за топлите думи, но аз просто си пиша, както го усещам и нямам претенции за майсторство! Усмихнат да е денят ви!
  • Хубав отговор.....със шамар накрая,Ваня!Знаеш ли ,няколко пъти съм го преживяла същото,но тоя "шамар" не е удоволетворение!!Не напразно съм те споменала в последния си стих,колко прекрасно пишеш,но ти не го видя....
  • Всеки се променя и всеки заслужава своя шанс, защото този миг не е онзи от миналото. Харесах!
  • Благодаря ви сърдечно за споделеното мнение, Ангелче, Краси, Райне, Шеф, Ирен, Мариана, Мария и Доре! Усмихнат и слънчев да е денят ви!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...