Сгрешили сте жената, господине…
Да, аз живея в тази скромна къща.
Приличам Ви на някого от миналото?..
Възможно е... Но вече не съм същата...
Момичето от някога го няма...
Отиде си. Изчезна. И умря.
Не вярвам вече в любовта голяма.
Нито във принцове. Ни в чудеса.
Сега съм друга, много по-различна.
За любовта платила съм цената.
Студена съм, скептична и цинична...
За себе си дори съм непозната.
Не казвай, че си търсил само мен
в прегръдките на хилядите други...
Едва сега от мен си впечатлен…
Тъй късно е... Отдавна ме изгуби...
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени