Закъсняла среща
Сгрешили сте жената, господине…
Да, аз живея в тази скромна къща.
Приличам Ви на някого от миналото?..
Възможно е... Но вече не съм същата...
Момичето от някога го няма...
Отиде си. Изчезна. И умря.
Не вярвам вече в любовта голяма.
Нито във принцове. Ни в чудеса.
Сега съм друга, много по-различна.
За любовта платила съм цената.
Студена съм, скептична и цинична...
За себе си дори съм непозната.
Не казвай, че си търсил само мен
в прегръдките на хилядите други...
Едва сега от мен си впечатлен…
Тъй късно е... Отдавна ме изгуби...
© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така се получава понякога. Хубаво си го казала, Ваня!
-
Благодаря ви от сърце, Красимир и Ирина, за споделените впечатления! А на теб, Ирина, благодаря за топлите думи, но аз просто си пиша, както го усещам и нямам претенции за майсторство! Усмихнат да е денят ви!
-
Хубав отговор.....със шамар накрая,Ваня!Знаеш ли ,няколко пъти съм го преживяла същото,но тоя "шамар" не е удоволетворение!!Не напразно съм те споменала в последния си стих,колко прекрасно пишеш,но ти не го видя....
-
Всеки се променя и всеки заслужава своя шанс, защото този миг не е онзи от миналото. Харесах!
-
Благодаря ви сърдечно за споделеното мнение, Ангелче, Краси, Райне, Шеф, Ирен, Мариана, Мария и Доре! Усмихнат и слънчев да е денят ви!
-
"Сгрешили сте жената, господине…"!!! - Толкова много ми хареса това изречение, то казва всичко. Поздравления!
-
Наистина звучи истинно и докосва като опит да застанеш пред огледалото на живота си, Ваня!
-
Хубаво е, Ваня!
-
Като истинска случка
-
Да, животът ни променя. И в желанието си да подтиснем това, което ни е наранило... и понякога то изплува отново. В повечето случаи идва, за да ни промени още веднъж... Поздрави. Ваня!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
