Jul 22, 2019, 3:02 PM

Закъсняла среща 

  Poetry » Love
1383 8 10

 

 

Сгрешили сте жената, господине…

Да, аз живея в тази скромна къща.

Приличам Ви на някого от миналото?..

Възможно е... Но вече не съм същата...

 

Момичето от някога го няма...

Отиде си. Изчезна. И умря.

Не вярвам вече в любовта голяма.

Нито във принцове. Ни в чудеса.

 

Сега съм друга, много по-различна.

За любовта платила съм цената.

Студена съм, скептична и цинична...

За себе си дори съм непозната.

 

Не казвай, че си търсил само мен

в прегръдките на хилядите други...

Едва сега от мен си впечатлен…

Тъй късно е... Отдавна ме изгуби...

 

 

 

 

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така се получава понякога. Хубаво си го казала, Ваня!
  • Благодаря ви от сърце, Красимир и Ирина, за споделените впечатления! А на теб, Ирина, благодаря за топлите думи, но аз просто си пиша, както го усещам и нямам претенции за майсторство! Усмихнат да е денят ви!
  • Хубав отговор.....със шамар накрая,Ваня!Знаеш ли ,няколко пъти съм го преживяла същото,но тоя "шамар" не е удоволетворение!!Не напразно съм те споменала в последния си стих,колко прекрасно пишеш,но ти не го видя....
  • Всеки се променя и всеки заслужава своя шанс, защото този миг не е онзи от миналото. Харесах!
  • Благодаря ви сърдечно за споделеното мнение, Ангелче, Краси, Райне, Шеф, Ирен, Мариана, Мария и Доре! Усмихнат и слънчев да е денят ви!
  • "Сгрешили сте жената, господине…"!!! - Толкова много ми хареса това изречение, то казва всичко. Поздравления!
  • Наистина звучи истинно и докосва като опит да застанеш пред огледалото на живота си, Ваня!
  • Хубаво е, Ваня!
  • Като истинска случка
  • Да, животът ни променя. И в желанието си да подтиснем това, което ни е наранило... и понякога то изплува отново. В повечето случаи идва, за да ни промени още веднъж... Поздрави. Ваня!
Random works
: ??:??