Jul 22, 2019, 3:02 PM

Закъсняла среща

  Poetry » Love
1.9K 8 10

 

 

Сгрешили сте жената, господине…

Да, аз живея в тази скромна къща.

Приличам Ви на някого от миналото?..

Възможно е... Но вече не съм същата...

 

Момичето от някога го няма...

Отиде си. Изчезна. И умря.

Не вярвам вече в любовта голяма.

Нито във принцове. Ни в чудеса.

 

Сега съм друга, много по-различна.

За любовта платила съм цената.

Студена съм, скептична и цинична...

За себе си дори съм непозната.

 

Не казвай, че си търсил само мен

в прегръдките на хилядите други...

Едва сега от мен си впечатлен…

Тъй късно е... Отдавна ме изгуби...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така се получава понякога. Хубаво си го казала, Ваня!
  • Благодаря ви от сърце, Красимир и Ирина, за споделените впечатления! А на теб, Ирина, благодаря за топлите думи, но аз просто си пиша, както го усещам и нямам претенции за майсторство! Усмихнат да е денят ви!
  • Хубав отговор.....със шамар накрая,Ваня!Знаеш ли ,няколко пъти съм го преживяла същото,но тоя "шамар" не е удоволетворение!!Не напразно съм те споменала в последния си стих,колко прекрасно пишеш,но ти не го видя....
  • Всеки се променя и всеки заслужава своя шанс, защото този миг не е онзи от миналото. Харесах!
  • Благодаря ви сърдечно за споделеното мнение, Ангелче, Краси, Райне, Шеф, Ирен, Мариана, Мария и Доре! Усмихнат и слънчев да е денят ви!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....