закъсняла среща
Със спомените светли вчера се сбогувах,
душата си с надеждата облякох,
и тръгнах бавно... любовта, която уж бе моя,
изчезна някъде, потъна в мрака...
Сърцето плачеше, то търсеше утеха,
а този свят бе злобен и безличен,
не знаех в този миг какво да сторя,
тя, любовта, по принцип си е ничия...
Огледах се и там в далечината,
от другата страна на тротоара,
един човек отчаяно с ръка ми махаше -
изпушвайки поредната цигара...
Към него приближих се и попитах,
защо е сам, защо с ръка ми маха,
стъписах се, когато го погледнах,
уви, познах във него любовта си...
Но беше късно за такава среща,
сърцето беше спряло да обича,
прегърнах го и тихичко заплаках,
понякога съдбата тъй орисва,
и връща във живота любовта...
Тук сълзите навярно са излишни,
когато няма я и обичта...
Но... тази закъсняла среща ще запазя,
кат спомен скъп, а с нея - обичта,
сърцето ще предпазя - да не страда
по любовта... несбъдната мечта...
24.02.2008г.
душата си с надеждата облякох,
и тръгнах бавно... любовта, която уж бе моя,
изчезна някъде, потъна в мрака...
Сърцето плачеше, то търсеше утеха,
а този свят бе злобен и безличен,
не знаех в този миг какво да сторя,
тя, любовта, по принцип си е ничия...
Огледах се и там в далечината,
от другата страна на тротоара,
един човек отчаяно с ръка ми махаше -
изпушвайки поредната цигара...
Към него приближих се и попитах,
защо е сам, защо с ръка ми маха,
стъписах се, когато го погледнах,
уви, познах във него любовта си...
Но беше късно за такава среща,
сърцето беше спряло да обича,
прегърнах го и тихичко заплаках,
понякога съдбата тъй орисва,
и връща във живота любовта...
Тук сълзите навярно са излишни,
когато няма я и обичта...
Но... тази закъсняла среща ще запазя,
кат спомен скъп, а с нея - обичта,
сърцето ще предпазя - да не страда
по любовта... несбъдната мечта...
24.02.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Всички права запазени
