Henopo4eH (Пламен Шефа)
9 23
23.01.2008 г., 10:55 ч.

Закъсняло 

  Поезия
1294 1 5
Презрение, злоба,
наранена душа.
Омраза, ненавист,
студ и тъга.
Изгубен живот, самота,
обречени чувства,
отровни слова.
Закъснели признания,
безпътна любов.
Безброй обещания,
че светът ще е нов.
Празни очи,
от късно пристигнали спомени,
фалшиви усмивки, сълзи от болка
ненужно отронени.
В хаос безумен с роля на роб,
всичко това е моят живот...

© Пламен Шефа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки си носи кръста-дали този,който му е отредила съдбата или този,който сам е избрал-май отговора е един и същ...
    Поздрав и от мен
  • Тъжно и хубаво...
    с обич,Пламен.
  • Нима ? Я обърни далекогледа Пламене, стихът ти е страхотен и съвсем не вярвам, че си с роля на роб !!! Такава дарба ... Само свободният може да прави поезия, а тя е част от съвършенството !
  • Какъвто и да е животът, той ни е даден и е само един - трябва да се изживее човешки!
    Тъжен, но много хубав стих!
  • Поздравления за стиха!
Предложения
: ??:??