23 янв. 2008 г., 10:55

Закъсняло

Поэзия

1.6K 1 5

Презрение, злоба,
наранена душа.
Омраза, ненавист,
студ и тъга.
Изгубен живот, самота,
обречени чувства,
отровни слова.
Закъснели признания,
безпътна любов.
Безброй обещания,
че светът ще е нов.
Празни очи,
от късно пристигнали спомени,
фалшиви усмивки, сълзи от болка
ненужно отронени.
В хаос безумен с роля на роб,
всичко това е моят живот...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

katerina- (Катя Вангелова)

Всеки си носи кръста-дали този,който му е отредила съдбата или този,който сам е избрал-май отговора е един и същ...
Поздрав и от мен

2010-09-15T22:00:24+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Тъжно и хубаво...
с обич,Пламен.

2008-01-23T14:27:31+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Нима ? Я обърни далекогледа Пламене, стихът ти е страхотен и съвсем не вярвам, че си с роля на роб !!! Такава дарба ... Само свободният може да прави поезия, а тя е част от съвършенството !

2008-01-23T12:09:34+02:00
what_fun_f

Какъвто и да е животът, той ни е даден и е само един - трябва да се изживее човешки!
Тъжен, но много хубав стих!

2008-01-23T11:46:30+02:00
Аската (Ая Цонева)

Поздравления за стиха!

2008-01-23T11:26:14+02:00