Jan 23, 2008, 10:55 AM

Закъсняло

  Poetry
1.6K 1 5
Презрение, злоба,
наранена душа.
Омраза, ненавист,
студ и тъга.
Изгубен живот, самота,
обречени чувства,
отровни слова.
Закъснели признания,
безпътна любов.
Безброй обещания,
че светът ще е нов.
Празни очи,
от късно пристигнали спомени,
фалшиви усмивки, сълзи от болка
ненужно отронени.
В хаос безумен с роля на роб,
всичко това е моят живот...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Шефа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всеки си носи кръста-дали този,който му е отредила съдбата или този,който сам е избрал-май отговора е един и същ...
    Поздрав и от мен
  • Тъжно и хубаво...
    с обич,Пламен.
  • Нима ? Я обърни далекогледа Пламене, стихът ти е страхотен и съвсем не вярвам, че си с роля на роб !!! Такава дарба ... Само свободният може да прави поезия, а тя е част от съвършенството !
  • Какъвто и да е животът, той ни е даден и е само един - трябва да се изживее човешки!
    Тъжен, но много хубав стих!
  • Поздравления за стиха!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...