Твърде закъсняло, истинско, изстинало..
Пред кого, да, позна пред никого, няма пред кого..
За тях това отдавна е отминало, наситени, наживели..
Няма кой да ти завиди, няма кой да ти се възхити, няма кой да се зарадва и да мечтае за себе си, така както ние сега..

От тях..
За тях е минало-приятно и ценно, богатство, а?
 

А ти... Богат ли си?
 

Няма вече искри пламтящи, само последни жарки, едвам едвам горят..
Смиреност, лоялност и малко закъсняла, изстинала любов.
По-мъдра и тиха, готова за вечност, отдаденост и вярност.
Няма кого да поучим, няма го желанието за тръпка, само за покой и една усмивка, която те чака закъснял...