Закъсняло отброяване
ЗАКЪСНЯЛО ОТБРОЯВАНЕ
Рано е да дипля гардероба си –
дъхтящ с привкус на прасковено лято.
Щурчето под неоновите глобуси
все още си настройва тамбурата.
Отеква в мене припевът му весел,
а мракът шета – бродник в детелините.
Но сутрин плъзва усетът за есен,
който няма как да го подминете.
Една-едничка тънка хладна тръпка
за кратко лизва топлите ми скули.
И струва ли ми се, че вече мръква
минута-две по-раничко от юли?
Че ден след ден светликът се скъсява,
и уж е щедро слънчицето още –
но паркът постепенно опустява –
и влюбени не го пресичат нощем.
Едва-едва, настойчив и невидим,
брои животът ситните ми крачки
до времето, когато ще си ида.
А нямам даже миг да го оплача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
