5.07.2006 г., 0:14

Закъсняло писмо

2.5K 1 21

Здравей,
моя обич несбъдната!
Как си?
Помниш ли още очите ми?
Този плик отвори ли
с пръсти изтръпнали?
Внесох ли...
внесох ли смут днес във дните ти?
Ех...
Здравей,
моя обич изстрадана!
Ти не гледай петната по листите.
Та нали и очите разплакани
толкова много харесваше...
липсват ли?
Исках...
моя любов недолюбена,
да напомня за мен отдалече,
да опитам да кажа с две думички...
да превеждам езика сърдечен.
Исках...
моя любов тъй бленувана!
да ти кажа каквото пропуснах...
Отегчи ли се?
Хайде,
сбогувам се.
Ти прощавай...
но без теб ми е толкова пусто.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Думите не ми стигат да изразя колко е красиво.
  • Ах, Мая, Мая....,внесе още повече смут и тревога в душата ми-този стих МНОГО ТОЧНО човърка в сърцето ми....,разплака ме!!! Ти си професионалист,пишеш душеизплакващо!! АПЛОДИСМЕНТИ!
  • СТРАХОТНО Е!
  • благодаря, че си върнала толкова назад
  • Много хубав стих
    Винаги има една недоиживяна любов
    Поздрави и от мен..

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...