14.10.2015 г., 20:18

Закъсняло признание

651 1 0

Когато тишината стане дълбока,
а си сам и отлита смеха.
Когато усещаш, че сменил си потока
се носиш напук на скръбта.
Потърси си тогава една нова насока,
вдигни ти високо глава.
Спомни си че тя е коварно жестока,
но така е устроен света.

 

А тя вече е толкова стара,
колкото свят, може би два.
Поука ни дава, а може поквара,
но среща сърца със сърца.
Високо над мен блещукат звездите,
сред черната нощ стоя в тъмнина.
Опитвам, не мога да скрия сълзите,
на нежна ранена душа.

 

Далече от мен огнище изгаря
човешката мътна печал.
Далече вървя сам подир края,
на онова що сам съм избрал.
Вървя и си мисля там сред безкрая,
като човек току-що осъзнал-
в живота не всичко гадая
нищо че все така съм мълчал.

 

Дали от огъня далеч зад гърба ми,
дали от жарта вътре в мен,
студената буца в гърдите говори
за тежък безвременен плен.
Основата на всички душевни затвори,
фундамент отровен и тъй вледенен,
си остава този който трепери
скован от страха си студен.

 

Та нали вярата крепяла човека,
та нали след тъмата идва деня.
Дали някой помни какво е пътека,
извървяна докрай с лекота.
Не и аз, признавам с досада,
не знам за живота много неща,
Но дали е достатъчна тази награда
за човек с мъртва душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...