16.12.2009 г., 16:05 ч.

Залез 

  Поезия » Пейзажна
990 0 3

Залезът вечерен си отива

сред облаци с меден ореол,

денят отминал той прикрива,

в безкрая лъчите си набол.

 

Воал полето ще покрие,

с цвят на синкава тъма

и вечерницата ще разкрие

нощ със сияеща луна.

 

И пак друг ден ще дойде

в очакване на залеза любим,

и ти ще си пленен от своите

копнежи да го видиш тъй неповторим.

 

© Десислава Боцева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??