Залезът вечерен си отива
сред облаци с меден ореол,
денят отминал той прикрива,
в безкрая лъчите си набол.
Воал полето ще покрие,
с цвят на синкава тъма
и вечерницата ще разкрие
нощ със сияеща луна.
И пак друг ден ще дойде
в очакване на залеза любим,
и ти ще си пленен от своите
копнежи да го видиш тъй неповторим.
© Десислава Боцева Всички права запазени
Поздрав!