Залез

16 dic 2009, 16:05

Poesía » Del paisaje

886 0 3

Залезът вечерен си отива

сред облаци с меден ореол,

денят отминал той прикрива,

в безкрая лъчите си набол.

Воал полето ще покрие,

с цвят на синкава тъма

и вечерницата ще разкрие

нощ със сияеща луна.

И пак друг ден ще дойде

в очакване на залеза любим,

и ти ще си пленен от своите

копнежи да го видиш тъй неповторим.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.