28.04.2010 г., 21:14

Залез

663 0 2

 


В тъмния ъгъл

на Залеза.

Точно под него

-там, в ляво...

Запалени

прегарят мислите ми,

тъжно пременени.

Пречистени от

чувствата мъгляви,

усмихват се очите ми

погалени.

Зеници две

до болка разширени.

А Залезът величествен сияе

в краските лилави.

Някак мимоходом

последният му лъч

помахва ми...

За сбогом!

Б.Калинов 28.04.2010г.

Пловдив

 

http://www.playcast.ru/view/1211198/825e58b54a796ea142cc8177beb3d7a1d5f8b2edpl

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечни благодарности!!!
    Такъв хубав отклик ми стига...
    Б.
  • А Залезът величествен сияе
    в краските лилави.
    Някак мимоходом
    последният му лъч
    помахва ми...
    За сбогом!

    Твоят залез докосна душата ми...
    Поздрави!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...