Залез
В тъмния ъгъл
на Залеза.
Точно под него
-там, в ляво...
Запалени
прегарят мислите ми,
тъжно пременени.
Пречистени от
чувствата мъгляви,
усмихват се очите ми
погалени.
Зеници две
до болка разширени.
А Залезът величествен сияе
в краските лилави.
Някак мимоходом
последният му лъч
помахва ми...
За сбогом!
Б.Калинов 28.04.2010г.
Пловдив
http://www.playcast.ru/view/1211198/825e58b54a796ea142cc8177beb3d7a1d5f8b2edpl
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борис Калинов Все права защищены
