23.05.2019 г., 14:42

Залез

651 0 0

В скалистия бряг на морето,

разбиват се сини вълни.

Превръщат се в бяла дантелена пяна,

а вечерният бриз тъй сладко шепти.

 

Гали косите вечерният бриз

и волно със тях си играе.

Нозете стъпват по песъчинки от злато,

със седефени миди и малки корали.

 

Бяла раковина шепне приказка синя

за подводния свят на морето.

Слънцето праща свойте последни лъчи

и дарява морето с пурпура ален,

 

който играе в твоите сини очи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...