May 23, 2019, 2:42 PM

Залез 

  Poetry » Love, Landscape
365 0 0

В скалистия бряг на морето,

разбиват се сини вълни.

Превръщат се в бяла дантелена пяна,

а вечерният бриз тъй сладко шепти.

 

Гали косите вечерният бриз

и волно със тях си играе.

Нозете стъпват по песъчинки от злато,

със седефени миди и малки корали.

 

Бяла раковина шепне приказка синя

за подводния свят на морето.

Слънцето праща свойте последни лъчи

и дарява морето с пурпура ален,

 

който играе в твоите сини очи.

 

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??