Залез край морето

На хоризонта слънцето залязва.

Сякаш огън го гори!

Бавно жълти облаци прорязва

и от погледа се скри.

Небето бавно потъмнява.

Нюанси пурпурни добива.

Първата звезда изгрява.

Чудна гледка се разкрива.

Последните лъчи червени

галят пъстрото небе.

Пътеки, сякаш позлатени,

пресичат тихото море.

В тази красота, така омайна,

желание странно добиваш.

Да тръгнеш по пътеката незнайна,

себе си да преоткриваш.

С поглед в далечина зареян.

Спомени в мечти се вливат.

Небосводът със звезди осеян

и вълни нозете мият.

Нямо слушаш морските вълни.

Бризът гали ти косата.

Пясъкът нашепва “поседни,

зарови си в мен краката“.

Ето, че нощта преваля вече,

а ти все още си там замечтан,

в мислите си тъй далече.

Стоиш, а дишаш запъхтян.