11 may 2013, 10:58

Залез край морето

1.3K 0 1

       Залез край морето

 

На хоризонта слънцето залязва.

Сякаш огън го гори!

Бавно жълти облаци прорязва

и от погледа се скри.

 

Небето бавно потъмнява.

Нюанси пурпурни добива.

Първата звезда изгрява.

Чудна гледка се разкрива.

 

Последните лъчи червени

галят пъстрото небе.

Пътеки, сякаш позлатени,

пресичат тихото море.

 

В тази красота, така омайна,

желание странно добиваш.

Да тръгнеш по пътеката незнайна,

себе си да преоткриваш.

 

С поглед в далечина зареян.

Спомени в мечти се вливат.

Небосводът със звезди осеян

и вълни нозете мият.

 

Нямо слушаш морските вълни.

Бризът гали ти косата.

Пясъкът нашепва “поседни,

зарови си в мен краката“.

 

Ето, че нощта преваля вече,

а ти все още си там замечтан,

в мислите си тъй далече.

Стоиш, а дишаш запъхтян.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...