11 мая 2013 г., 10:58

Залез край морето

1.3K 0 1

       Залез край морето

 

На хоризонта слънцето залязва.

Сякаш огън го гори!

Бавно жълти облаци прорязва

и от погледа се скри.

 

Небето бавно потъмнява.

Нюанси пурпурни добива.

Първата звезда изгрява.

Чудна гледка се разкрива.

 

Последните лъчи червени

галят пъстрото небе.

Пътеки, сякаш позлатени,

пресичат тихото море.

 

В тази красота, така омайна,

желание странно добиваш.

Да тръгнеш по пътеката незнайна,

себе си да преоткриваш.

 

С поглед в далечина зареян.

Спомени в мечти се вливат.

Небосводът със звезди осеян

и вълни нозете мият.

 

Нямо слушаш морските вълни.

Бризът гали ти косата.

Пясъкът нашепва “поседни,

зарови си в мен краката“.

 

Ето, че нощта преваля вече,

а ти все още си там замечтан,

в мислите си тъй далече.

Стоиш, а дишаш запъхтян.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...