12.03.2007 г., 8:52

залезен спомен

1.1K 0 6
Животът е залезен спомен,
в простори безбрежни прогонен
от златната райска градина,
запазена с смърт за мнозина.

Защо да живееш е страшно?
Просторът на спомена наш е, 
когато смъртта ни догонва.
Нима ще ни стигне отново?

Нима ще таксува билета
за рая? Смъртта е проклета.
А раят е сигурно плашещ,
щом нямаме спомени даже.

Животът е залезен спомен,
в простори безбрежни прогонен
от златната райска градина.
Смъртта май и днес ни задмина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усещам някаква философска загриженост за живота в теб.Какво ли се крие зад тази житейска мъдрост и поетична забуленост!
    Любо
  • Нека градим спомените си тук и сега!!!

    Поздравявам те!
  • Нямаме спомени от никъде. Нито от рая, нито от ада. Но не бива да бързаме за там. Никой не е казал, че е хубаво!!! Поздрави!!!
  • Благодаря ви много!
  • !!!
    БРАВО!
    !!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...