Mar 12, 2007, 8:52 AM

залезен спомен

  Poetry
1.1K 0 6
Животът е залезен спомен,
в простори безбрежни прогонен
от златната райска градина,
запазена с смърт за мнозина.

Защо да живееш е страшно?
Просторът на спомена наш е, 
когато смъртта ни догонва.
Нима ще ни стигне отново?

Нима ще таксува билета
за рая? Смъртта е проклета.
А раят е сигурно плашещ,
щом нямаме спомени даже.

Животът е залезен спомен,
в простори безбрежни прогонен
от златната райска градина.
Смъртта май и днес ни задмина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усещам някаква философска загриженост за живота в теб.Какво ли се крие зад тази житейска мъдрост и поетична забуленост!
    Любо
  • Нека градим спомените си тук и сега!!!

    Поздравявам те!
  • Нямаме спомени от никъде. Нито от рая, нито от ада. Но не бива да бързаме за там. Никой не е казал, че е хубаво!!! Поздрави!!!
  • Благодаря ви много!
  • !!!
    БРАВО!
    !!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...