залезен спомен

12 mar 2007, 8:52

Poesía

774 0 6

Животът е залезен спомен, в простори безбрежни прогонен от златната райска градина, запазена с смърт за мнозина. Защо да живееш е страшно? Просторът на спомена наш е, когато смъртта ни догонва. Нима ще ни стигне отново? Нима ще таксува билета за рая? Смъртта е проклета. А раят е сигурно плашещ, щом нямаме спомени даже. Животът е залезен спомен, в простори безбрежни прогонен от златната райска градина. Смъртта май и днес ни задмина...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Любо (Любен Стефанов)

2007-05-09T15:41:05+03:00

Усещам някаква философска загриженост за живота в теб.Какво ли се крие зад тази житейска мъдрост и поетична забуленост!
Любо
kity (Людмила Нилсън)

2007-03-12T14:58:00+02:00

Нека градим спомените си тук и сега!!!

Поздравявам те!
Романтик (Христо Костов)

2007-03-12T14:27:04+02:00

Нямаме спомени от никъде. Нито от рая, нито от ада. Но не бива да бързаме за там. Никой не е казал, че е хубаво!!! Поздрави!!!
irindaa (Ирина)

2007-03-12T14:16:57+02:00

Благодаря ви много!
velina (Велина)

2007-03-12T10:56:42+02:00

!!!
БРАВО!
!!!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-03-12T09:08:55+02:00

А раят е сигурно плашещ,
щом нямаме спомени даже
...
Харесах си го!