Залезът дохожда
По пътека начертана от съдбата
вървя от там, където се прохожда.
С бавни крачки, почти неусетно
виждам вече как залезът дохожда.
На гърба си влача минали години,
тежат ми много дертове и сметки.
Кажи ми, Боже, колко ми остава,
защото нося още -стихове и четки.
Моля те, на пътя за малко да приседна,
с младост и мечти да се сбогувам.
Искам да напиша най-красивите си песни
и ликът ти, Боже, в нов храм да нарисувам.
Тогава с радост залезът ще срещна,
в жаравата от злато кротко ще притихна.
Ще примиря в душата обич и раздяла
на Гостенката със Косата дори ще се усмихна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
