mariniki (Магдалена Костадинова)
427 39768
27 ago 2007, 11:28

Залезът дохожда 

  Poesía
899 0 35


                        По пътека начертана от съдбата
                        вървя от там, където се прохожда.
                        С бавни крачки, почти неусетно
                        виждам вече как залезът дохожда.
 
                        На гърба си влача минали години,
                        тежат ми много дертове и сметки.
                        Кажи ми, Боже, колко ми остава,
                        защото нося още -стихове и четки.

                        Моля те, на пътя за малко да приседна,
                        с младост и мечти да се сбогувам.
                        Искам да напиша най-красивите си песни
                        и ликът ти, Боже, в нов храм да нарисувам.

                        Тогава с радост залезът ще срещна,
                        в жаравата от злато кротко ще притихна.
                        Ще примиря в душата обич и раздяла
                        на Гостенката със Косата дори ще се усмихна.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е само миг от живота ни, с обич към всички.
  • Красотата на есенно, жълтото... Тя носи тъгата по изгубеното лято... А "гостенката" ни напомня че цялата суета трае само миг и да "примиря в душата обич и раздяла" е съвършения начин да посрещнем залеза. Прекраен стих, Маги!
  • Браво, Маги! Продължавай да пишеш и скрий дълбоко всичко лошо и всякакви съмнения! Най- сърдечен поздрав!
  • Маги, залезите ги съзерцавай със сродна душа до себе си... А за Онази...имаш много време дотогава!
    Прегръщам те топло!
  • Щастлива си. Бог да те пази.
  • Много хубаво, Маги, браво!
  • Това е само стих, едно усещане. Обичам ви.
  • Хубав стих, Маги!!Много тъжен и реалистичен.Поздрави от мен!!!
  • Невероятен стих,но тъжен.Хайде даи ни една усмивка
  • С такъв стих не може да има залез!Поздрав и от мен!
  • Стихът ти е много хубав!!!
    Но...
    Какво е това за гостенка някаква?
    Ще ти се карам и ще глобявам...
    Искам да чета от онези красивите ти стихове.
    Поздрави, Маги!!!
  • Много хубав стих!
    Но много тъжен...
    Защо така,мила?
    Защо?
    Прегръщам те!
  • Дарявате ме с още много живот, прекрасни момичета! Благодаря.
  • Ти изгряваш Маги, не залязваш!
    Стиховете и четките са в теб - светлината на дните ти!
    Поздравления и прегръдки!
  • Поздрав, Маги, аз знам, че тези мисли само правят по-широк, по-близък и по-цветен хоризонта!!!Искрено те обикнах, с нетърпение очаквам да те видя!!!И да, пътят ни започва от един изгрев, но минава през много лунни, слънчеви и човешки залези и изгреви...
  • Магиии!!!Я тръгни отначало, от изгрева!
  • Никакъв залез и никаква гостенка с коса искаме те тук при нас да ни радваш с стиховете си.Прегращам те
  • Прелест!Поздрав!
  • Е наборче,и други се печем на този огън.Важното е да не допускаме мисълта за края много близо.Все пак това усещане за преходност ражда красиви произведения.Твоето е такова.
  • Как съжалявам,че не бях с вас във Варна.Обичам ви от сърце.
  • Чудесен стих Меги!
    Тъжен,искрен и написан със сърцето!
    Само Бог знае колко ни е отредил,за това всеки миг е щастие!
    Ние искаме да те четем,защото ни зареждаш!
    Целувам те!
  • Не искам повече да чета за "Гостенката с косата"! Толкова красиво пишеш, а относно "прохождането", мисля, че вече си менала този период и сега бягаш смело За сбогуването с младостта и мечтите можем също да поспорим, защото човек е на толкова, колкото се чувства, нали, а и не трябва никога да губим мечтите си! Искрен поздрав!
  • Всеки ден ни е подарък от Съдбата. Да и благодарим с хубави стихове, като този...
  • Слушам Анито , тя върви до мен , още прохождаме с нея двете като мили бабки.Между другото внучетата ме наричат " мама" и това ме прави много щастлива.
  • Маги, миличка, ти мен по-натъжи.Нали за хубавите си деца и внуци,
    трябва да сме живи и да не показваме, как понякога...ни боли...
    Слънчев поздрав!!!
  • Невероятно силен стих!
    Обрисуван с най-красивите думи!
    Поздрав,мила!!!
  • Няма залези за теб!
    Душата ти свети прекалено силно!
  • На всеки залезът ще дойде.Защо трябва да го чакаме?Усмихни се?Ние сме с теб!!!Има толкова много време пред теб!А стихотворението както винаги е за поздравления!!!Целувки!!!
  • Тук съм , при вас съм, но понякога си мисля и така, само за миг.
  • След залеза отново идва изгрев,
    росата ще измие черни мисли,
    кошмарите ще са отминали.
    И пак ще бъдеш истинската ти
    Поздравче!
  • Ти какво сега...
    Аз вървя с тебе, но не ми се ходи там.
    Бързо се обръщай назад
    Прегръдчица от мен, Меги!
  • Хубав стих Маги!
    Изгони тъгата!
    Поздрав сърдечен!
  • Хей, хей, хей...къде тръгна, какъв е този залез? Мисля, че Господ, както и ние, желаем да ни радваш с творчеството си! Прегръщам те, мила!
  • Никакъв залез за тебе,Маги,само изгреви безчет,целувам те!!!
  • Ох,спря ми за миг сърцето!Много силно и въздействащо,Маги!Изгони от главата си тези мисли...тежат излишно!Поздрав и силна прегръдка!
Propuestas
: ??:??