Залезът и аз
Залезът и аз
Морето е обляно в срамежлива светлина,
а в сърцето ми....
тишина.
Затаила дъх,
искам да усетя лъх на вятър,
а вълните плискащи се на брега,
ме отнасят в далечен,
позабравен,
детски свят - сърдечен.
Там, където всичко е така невинно, истинско,
безгрижно....
И връщам лентата назад...,
а мислите ми детски,
чисти като залеза прекрасни.
Вълшебно е...
аз и залезът,
безгласни.
В.М.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веси Манолова Всички права запазени
