Морето е обляно в срамежлива светлина,
а в сърцето ми....
тишина.
Затаила дъх,
искам да усетя лъх на вятър,
а вълните плискащи се на брега,
ме отнасят в далечен,
позабравен,
детски свят - сърдечен.
Там, където всичко е така невинно, истинско,
безгрижно....
И връщам лентата назад...,
а мислите ми детски,
чисти като залеза прекрасни.
Вълшебно е...
аз и залезът,
безгласни.
В.М.
© Веси Манолова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
