20.09.2007 г., 23:17

Залезът на една любов

659 0 2
Аз прониквам в нощта -
с нея се сливам,
в тъмни пастелни цветове
се разливам.
Какво съм аз? -
Не искам да знам.
Малка звезда,
част от нощта,
жена, създадена
за самота,
живееща далеч
от любовта.
Това ли съм аз?
Защо съм това?
Какво ми направи,
защо те желая?
Ако отново се влюбя,
ще се погубя,
както и теб
някой ден.
Това съм аз -
част от нощта,
кървавият залез
на любовта,
смъртоносно
раняващ куршум,
натрапницата в твоя ум,
затова бягай, ако ме видиш,
бягай, спаси се
и забрави ме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...нощта бяга, защото се страхува, че ще умре с изгрева на слънцето...
    Позволи на изгряващото слънце да ти се усмихне. То ще ти подари нещо...
    Поздрав!
  • След нощ идва ден..

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...