20.09.2007 г., 23:17 ч.
Залезът на една любов
Аз прониквам в нощта -
с нея се сливам,
в тъмни пастелни цветове
се разливам.
Какво съм аз? -
Не искам да знам.
Малка звезда,
част от нощта,
жена, създадена
за самота,
живееща далеч
от любовта.
Това ли съм аз?
Защо съм това?
Какво ми направи,
защо те желая?
Ако отново се влюбя,
ще се погубя,
както и теб
някой ден.
Това съм аз -
част от нощта,
кървавият залез
на любовта,
смъртоносно
раняващ куршум,
натрапницата в твоя ум,
затова бягай, ако ме видиш,
бягай, спаси се
и забрави ме!
с нея се сливам,
в тъмни пастелни цветове
се разливам.
Какво съм аз? -
Не искам да знам.
Малка звезда,
част от нощта,
жена, създадена
за самота,
живееща далеч
от любовта.
Това ли съм аз?
Защо съм това?
Какво ми направи,
защо те желая?
Ако отново се влюбя,
ще се погубя,
както и теб
някой ден.
Това съм аз -
част от нощта,
кървавият залез
на любовта,
смъртоносно
раняващ куршум,
натрапницата в твоя ум,
затова бягай, ако ме видиш,
бягай, спаси се
и забрави ме!
© Богдана Маринова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
След нощ идва ден..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Позволи на изгряващото слънце да ти се усмихне. То ще ти подари нещо...
Поздрав!