Sep 20, 2007, 11:17 PM

Залезът на една любов

  Poetry
660 0 2
Аз прониквам в нощта -
с нея се сливам,
в тъмни пастелни цветове
се разливам.
Какво съм аз? -
Не искам да знам.
Малка звезда,
част от нощта,
жена, създадена
за самота,
живееща далеч
от любовта.
Това ли съм аз?
Защо съм това?
Какво ми направи,
защо те желая?
Ако отново се влюбя,
ще се погубя,
както и теб
някой ден.
Това съм аз -
част от нощта,
кървавият залез
на любовта,
смъртоносно
раняващ куршум,
натрапницата в твоя ум,
затова бягай, ако ме видиш,
бягай, спаси се
и забрави ме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...нощта бяга, защото се страхува, че ще умре с изгрева на слънцето...
    Позволи на изгряващото слънце да ти се усмихне. То ще ти подари нещо...
    Поздрав!
  • След нощ идва ден..

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...