Sep 20, 2007, 11:17 PM

Залезът на една любов 

  Poetry
515 0 2
Аз прониквам в нощта -
с нея се сливам,
в тъмни пастелни цветове
се разливам.
Какво съм аз? -
Не искам да знам.
Малка звезда,
част от нощта,
жена, създадена
за самота,
живееща далеч
от любовта.
Това ли съм аз?
Защо съм това?
Какво ми направи,
защо те желая?
Ако отново се влюбя,
ще се погубя,
както и теб
някой ден.
Това съм аз -
част от нощта,
кървавият залез
на любовта,
смъртоносно
раняващ куршум,
натрапницата в твоя ум,
затова бягай, ако ме видиш,
бягай, спаси се
и забрави ме!

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ...нощта бяга, защото се страхува, че ще умре с изгрева на слънцето...
    Позволи на изгряващото слънце да ти се усмихне. То ще ти подари нещо...
    Поздрав!
  • След нощ идва ден..
Random works
: ??:??