20 sept 2007, 23:17

Залезът на една любов

  Poesía
663 0 2
Аз прониквам в нощта -
с нея се сливам,
в тъмни пастелни цветове
се разливам.
Какво съм аз? -
Не искам да знам.
Малка звезда,
част от нощта,
жена, създадена
за самота,
живееща далеч
от любовта.
Това ли съм аз?
Защо съм това?
Какво ми направи,
защо те желая?
Ако отново се влюбя,
ще се погубя,
както и теб
някой ден.
Това съм аз -
част от нощта,
кървавият залез
на любовта,
смъртоносно
раняващ куршум,
натрапницата в твоя ум,
затова бягай, ако ме видиш,
бягай, спаси се
и забрави ме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...нощта бяга, защото се страхува, че ще умре с изгрева на слънцето...
    Позволи на изгряващото слънце да ти се усмихне. То ще ти подари нещо...
    Поздрав!
  • След нощ идва ден..

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...