Залипсвало обичане
Залипсваш ли ми, слепвам спомени
в букет от миналите сбъднати мечти.
От мислите със цветните палитри,
рисувам те във моите очи.
Потапят във зениците от синьото
на незабравчените полети щастливи,
с които и небето, и морето
целувахме с вълните си пенливи.
Намирам и цвета на вятъра
във дланите, трептящи от вълнение.
Със който ме прегърна на сбогуване,
да помня твоето обичане...
Аз с моето напролет пак,
щом преспите стопят се и разцъфне
кокиче бяло, синчец и кукуряк,
ще литна, като малко синьо птиче.
От всичките залипсвали ми думи,
една ще стигне, да ме утеши.
Обичане със твоя глас и име,
което нося в моите гърди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
